Лулата се състои от глава или чашка, в която се поставя тютюна, дръжка и мундщук, през който се вдишва дима. Обикновено чашката на лулата се прави от бриар, царевичен кочан, морска пяна или глина.
Лулата от бриар се прави от възел или издатък в коренната система на подобно на храст бодливо растение, което вирее по сухи безводни и скалисти местности около Средиземно море. От всички видове дърво бриарът е уникален за направата на лули - той е твърд, порест и устойчив на горещина. Бриарът, използван за висококачествените лули може да е от 50 до 100 години стар, когато се бере за направата на лула. Много пушачи предпочитат да пушат лула с грапава повърхност, защото повърхността на чашката отделя по-вече топлина отколкото гладката повърхност. Резултатът от това е много по-хладен дим.
Гладките лули се шлифоват неколкократно, за да се получи копринена повърхност. Боядисват се предварително с боя, която покрива фините частици на дървото. След боядисването отново се шлифоват, като по този начин вече лесно се вижда красивия контраст между частиците на дървото. Дълго време мундщука се е изработвал от ебонит – твърд, черен материал, който съдържа голямо количество сяра. При дълго използване и под въздействие на светлината, мундщуците стават зеленикави на цвят и придобиват горчив вкус. Ето защо, преди известно време производителите започват да използват мундщуци, изработени от черен акрил. Материал, който е много по-скъп, но запазва качествата си за дълго време.
Лулата от морска пяна се изработва от минерал, който се намира в малки плитки отлагания основно в Централна Турция. Има бял цвят и изненадваща лекота, което го прави високо ценен и предпочитан за гравиране с декоративни форми. Морската пяна е много порест материал, който абсорбира елементите на тютюна по време на пушене и постепенно променя цвета си към златисто кафяво. Лулата от морска пяна е направила своят дебют в света на тютюна около 100 години преди откриването на бриара.
Лулата от царевичен кочан се появява за първи път в малък град на брега на река Мисури в Америка. Фермерите отглеждали специален вид царевица, която имала особено големи и твърди кочани.Те продавали кочаните на фабриките за лули, а зърното търгували отделно. Преди да бъдат обработени, кочаните се сушат минимум две години. Лулата от царевичен кочан трябва да се пуши бавно като й се дава възможност да изстине между две зареждания.
Керамичните лули са били използвани през седемнадесети и началото на осемнадесети век в Англия. Те били толкова евтини, че можели да бъдат изхвърляни след една-две употреби и заменяни с нови. В голямото си мнозинство все още се правят ръчно от доброкачествена глина. Влажната глина се поставя в метален калъп с форма на лула с дълга метална игла, формираща димния канал на дръжката. След това лулите се изсушават, пекат и лакират. Украшенията могат да се получат от калъпа или да се оформят по-късно.
